Марката Suzuki има пълното право да претендира за пионерска роля в налагането на толкова популярните днес компактни SUV-ове. Повече от десетилетие нейният SJ Samurai бе единственият (ако се изключат Лада Нива и някои слаборазпространени модели на Daihatsu) миниджип на пазара. В края на 80-те японците предугадиха предстоящия бум в продажбите на подобни возила и компанията съумя да направи един от най-сериозните търговски удари в историята си. Лансираната през 1988 г. Vitara наложи стандартите на нова мода, от която по-късно се възползваха почти всички големи производители - евтините компактни автомобили с повишена проходимост без претенции за технически авангардизъм, но с модерен дизайн и лесна поддръжка.

Огромният успех на Vitara бързо доведе до появата на нейни двойници по всички краища на света. Моделът се подвизава под имената Santana (Испания), Chevrolet/Geo Tracker и Sidekick (САЩ) и как ли още не. Зад различните названия се крие един и същи автомобил с повече от прилични експлоатационни качества и съвсем приемлива цена. При все това, произходът на джипката има значение при избора на употребяван екземпляр. Серийният номер на купето, започващ с буквата V например, издава иберийска кръв. Това означава, че в сглобката на колата са използвани и испански части. Качеството на изработката отстъпва на японските образци, а могат да възникнат и проблеми с набавянето на резервни части. Желателно е да се избягват и американските Chevrolet/Geo Tracker и Suzuki Sidekick. Зад океана тези коли се ползват с недотам светлата репутация на плажни играчки за тийнейджъри, което с други думи значи безхаберно отношение към поддръжката и неясен пробег. За да се получи правдоподобна цифра за навъртeния километраж, всяка година от производството следва да се умножи по 30 000-40 000 км.

Оптимален вариант за покупка е внесена от Западна Европа Vitara. В Стария свят не съществува понятие като "евтин всъдеход" и цената на ново от 26-40 000 DM (тогава) трудно поставя джипката на Suzuki в категорията "Следпубетретни играчки". Освен това, отношението на един германец или холандец към поддръжката на автомобила е добре известно.

Най-често под предния капак на Vitara се крие четирицилиндров двигател с обем 1.6-литра. Възможно е да се попадне на двулитров V6, а най-рядко се срещат турбодизелите.

Практиката показва, че малкият бензинов мотор се явява най-удачен избор за модела. Агрегатът се произвежда в два варианта - с по два и по четири клапана на цилиндър. Първият се монтира само на най-ранните Vitara и Tracker с три врати. По-вероятно е кандидат-купувачът да попадне на 16-клапановата версия, която се познава най-лесно по индекса G16B в маркировката. На пръв поглед мощността му от 97 к.с. изглежда недостатъчна за всъдеход. Дори най-луксозната Vitara с пет врати обаче тежи не повече от добре оборудван хечбек от голфовия клас, а и разполага с понижаващи предавки. Двигателят показва предостатъчно мускули както за пресечен терен, така и за магистралата - максимална скорост от 150 км/ч е добър показател за кой да е джип. За сметка на това разход от 9-12 л на 100 км е направо смешен по критериите за всъдеход.

При огледа на избраната кола непременно проверете капачката на радиатора. Под нея не бива да има следи от маслена "майонеза". Същото важи и за тъмна утайка в резервоара за охладителната течност. Наличието на тези два белега говори за неотдавнашно прегряване на мотора и е вероятна причина за продажбата. Когато не успеят да се разминат само със смяна на гарнитурата и се налага купуването на нова глава, много собственици предпочитат да се отърват от колата. Правилната експлоатация задължава цялостната замяна на антифриза поне веднъж на две години или пробег от 60 000 км. Иначе 1.6-литровият двигател е надежден и непретенциозен. Освен смяната на масло и филтри, обикновено се налага регулировка на клапаните след около 60 хил. км. Ангренажният ремък следва да се замени след не повече от 90 000 км и то заедно с обтягащата ролка. Нискокачественият бензин може бързо да амортизира свещите.

В Европа Vitara с двулитров V6 се предлага от 1995 г. Мощността и плавната работа на този двигател могат да удовлетворят и най-взискателните. Агрегатът обаче е по-сложен в техническо отношение, обслужването му е по-скъпо, а и не страда от лош апетит - охотно се справя с 10-15 литра на 100 км. Вместо ремъци, при "шестака" се използват четири вериги, като всяка има собствен хидравличен обтегач. Хидравлични са и повдигачите на клапаните. Да се икономисва от маслото на тези два механизма граничи с безразсъдство - трябва да се използва най-малкото полусинтетична смазка.

През 1996 г. моторната гама на Vitara се обогатява с двулитров турбодизел на Mazda. Отначало моторът разполага със 71 к.с., а година по-късно, когато го снабдяват с междинен охладител на сгъстения въздух, мощността нараства на 87 коня. Този вариант не е никак лош избор, но дизеловите модификации се срещат доста рядко. В Западна Европа ги ценят много заради икономичността и приличната динамика, поради което цената им понякога може дори да надхвърли тази на 6-цилиндровите бензинови варианти.

В средата на 90-те в САЩ започват продажбите на Suzuki Sidekick Sport. Този автомобил се оборудва с 1.8-литров двигател, който разполага с предостатъчно мощност (120 к.с.), но употребяваните екземпляри не са съвсем удачна покупка. Моторът не е много надежден, а и обичайно безхаберната поддръжка зад Океана бързо изчерпва ресурса му.

Трансмисията обикновено е най-сложният и капризен възел във всеки всъдеход. При джипката на Suzuki тя е надеждна и издръжлива, но неправилната експлоатация лесно може да съкрати живота є. Много собственици забравят, че Vitara е кола със задно предаване, чийто преден мост може да се включи при нужда. Такава схема на задвижване позволява използването на двойно предаване за кратко време и само на пресечен терен. Включването на режим 4х4 през ноември и изключването му през април и най-вече използването по асфалт ще доведе до разтягането на веригата на раздатъчната кутия след най-много две зими. Рано или късно ще заминат каретата, карданните валове, лагерите... Размерът на "капиталовложението" зависи изцяло от това колко бързо е карано в режим 4х4 по нормален път. "Шампионите" нерядко успяват да достигнат до 1 500-2 000 евро.

Механичната скоростна кутия никак "не обича" превключването на предавките през една (например от пета директно на трета). Vitara не бива да се бърка и със спортен автомобил - трансмисията трудно понася резкия стил на каране с бързо редуване на ускорение и спиране. Неграмотната експлоатация обикновено води до "изскачането" на първа и трета или до появата на шум при отпускането на амбриажа.

Противно на всякакви стереотипи, автоматикът е удивително издръжлив и почти никога не създава грижи. Достатъчно е само да се сменя маслото му на всеки 60 000 км.

При 90% от съвременните автомобили с повишена проходимост предният мост се включва с едно движение на лоста. Трансмисията на Vitara е опростена до максимум и за да се възползва от режима 4х4, водачът трябва да изпълни доста по-продължителен "ритуал". Активирането на двойното предаване става чрез ръчно завъртане на специални ключове в главините на предните колела. Съществуват и автоматични варианти на този механизъм, но те не са за препоръчване, защото са значително по-ненадеждни.

Ръчното превключване на двойното предаване безспорно е неудобно и непрактично, но осигурява по-дълъг живот на трансмисията. Неслучайно същият принцип се използва до ден-днешен при много военни всъдеходи.

Добре е двойното предаване да се включва поне веднъж месечно с профилактична цел. Ако се експлоатира грамотно, животът на трансмисията е много дълъг и ще се налагат само смени на каретата на карданните валове.

Ходовата част на Vitara напомня за себе си рядко, а и поддръжката є не изисква много средства. Изключение прави редукторът на кормилната система, чийто ремонт е доста скъп. Ако е протекъл при харесаната от купувача кола, той спокойно може да се пазари за поне 400 евро отстъпка. Дефектът обаче не се среща често. Понякога протича и хидравликата на волана, но поправката є е евтина. Останалите разходи по ходовата част са лесно планируеми. Най-много вложения изисква предното окачване. На всеки 80-100 000 км се налага замяна на амортисьори, шарнири и т.н. Проблемни възли от спирачната система са само задните спирачни цилиндри, които клеясват след две-три зими. Като цяло детайлите по окачването не са скъпи и позволяват замяната на дребни части без да се налага купуването на цели комплекти за даден възел.

Vitara притежава рядко срещаната способност да запазва добър външен вид дори при напреднала възраст и голям пробег. Купето практически не старее и ако не е претърпяло сериозен инцидент, лесно може да подведе за годините си. Повърхностна ръжда могат да прихванат само вътрешната страна на задните калници и (ако няма калобрани) задната част на предните. За автомобил с рама това не може да представлява проблем. Добре е да се монтира допълнителна защита под двигателя. Така ще се предпазят и колекторните тръби, които за податливи на ръждясване. Не съвсем устойчиви на корозия са и електрическите проводници, разположени в салона около краката на водача, както и кабелите, захранващи електрическата бензинова помпа.

Suzuki Vitara се предлага с три типа каросерия - с три и пет врати и кабриолет. Дори вариантите с дълга база предлагат доста ограничено пространство и ниво на комфорта. В купето се поместват максимум четирима възрастни, а возията е твърда. Вина за това понякога носят самите собственици, които превръщат джипката във вибростенд, помпайки гумите до две атмосфери вместо посоченото от производителя непривично ниско налягане от 1.6. Багажникът е със смешни размери, като във версията с три врати трудно се поема дори по-сериозен сак.Кабриолетите са доста популярни дори у нас. Това е лесно обяснимо предвид качествата на парното отопление. При покупка обаче трябва внимателно да се огледа гюрукът, който вероятно е протрит на места, а не е никак евтин.Оборудването в повечето случаи е спартанско, като от качеството на много от използваните материали има какво да се желае. Не са рядкост обаче и с доста богато комплектовани екземпляри с електрически пакет и климатик. Те обикновено са внесени от Германия или Холандия, където запазена Vitara може да се намери най-изгодно.

Ако се изключат крупните капиталовложения, за които най-често вина носи самият собственик, се оказва, че Suzuki Vitara всъщност е един от най-евтините автомобили с повишена проходимост на пазара. Моделът все още изглежда свежо и при правилна експлоатация може да служи дълго на притежателя си. Добре би било все пак ако сте избрали своята джипка при покупката да не пестите от консултацията със специалист. Тя със сигурност ще ви излезе по-евтино от реанимирането на някой "издухан" екземпляр.

 
Справка за модела

Suzuki Vitara (EL/ET/TA)

История
Септември 1988 Suzuki представя нов модел с повишена проходимост. Vitara се средлага със закрита или открита каросерия с три врати и 1.6-литров бензинов двигател с мощност 80 к.с.
Февруари 1990 Автоматичното включване на предния мост се появява като опция
Юни 1991 Започва производството на модификацията с дълга база Long. Двигателят получава по четири клапана на цилиндър и мощността му нараства на 97 к.с.
Март 1995 Дебют на двулитровия V6 с мощност 136 к.с. и кабриолета De Luxe
Октомври 1995 Започва оборудването с 2.0-литров турбодизел с мощност 71 коня
Септември 1996 Серийно оборудване с еърбег за водача и пътника до него

 
ЦЕНИ НА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ
Двигател (без оборудване)
2 810 EUR
Скоростна кутия (5-степенна механична)
2 300 EUR
Динамо
271 EUR
Стартер
220 EUR
Водна помпа
87 EUR
Ауспух (пълен комплект, без катализатор)
408 EUR
Спирачни дискове (2 бр. предни)
164 EUR
Накладки (предни дискови)
82 EUR
Фар (комплект)
110 EUR
Преден калник
143 EUR
Цените са за оригинални резервни части по
справочника Eurotax Schwacke /без ДДС/ за модел
Suzuki Vitara De Luxe /80 к. с./, произведен 1993 г.

 
ЦЕНИ НА СТАРО НА SUZUKI VITARA
Модел
Вр.
кВ/к.с.
Нов
1997
1996
1995
1994
1993
Suzuki Vitara
2
59/80
15 147
-
-
4 400
3 850
3 400
Suzuki Vitara de Luxe Power Pack
2
59/80
16 683
-
-
5 150
4 550
4 100
Suzuki Vitara de Luxe Power Pack
2
59/80
17 000
6 500
5 750
5 100
-
-
Suzuki Vitara Long Exclusive
5
71/97
22 908
-
-
6 300
5 500
4 800
Suzuki Vitara Long
5
71/97
17 844
-
6 000
5 100
4 500
4 000
Suzuki Vitara Long Metallic
5
71/97
21 613
-
-
-
4 950
4 500
Suzuki Vitara X-90
2
71/97
13 383
4 900
4 450
-
-
-
Suzuki Vitara 2.0 - 16V
2
97/132
17 742
6 850
-
-
-
-
Suzuki Vitara V6
5
100/136
20 447
7 650
6 800
6 000
-
-
Suzuki Vitara V6 Klima
5
100/136
23 003
8 600
-
-
-
-
Suzuki Vitara 2.0 TD
5
52/71
21 924
-
7 950
-
-
-
Suzuki Vitara 2.0 TD
5
64/87
20 447
8 450
-
-
-
-
Suzuki Vitara Cabrio
2
59/80
14 920
-
-
4 200
3 700
3 250
Suzuki Vitara Cabrio de Luxe Pwr Pack
2
59/80
16 253
-
-
5 000
4 400
3 950
Suzuki Vitara Cabrio Philippe Consteaux
2
59/80
24 132
-
-
-
5 950
5 300
Suzuki Vitara Cabrio de Luxe Metallic
2
59/80
19 219
-
-
-
5 300
4 700
Suzuki Vitara Cabrio de Luxe Pwr Pack
2
71/97
16 566
6 300
5 600
5 000
-
-
Suzuki Vitara Cabrio Outdoors
2
71/97
17 870
-
6 100
5 450
-
-
Suzuki Vitara Cabrio Flower Power
2
71/97
16 254
6 450
-
-
-
-
Suzuki Vitara Cabrio 2.0 - 16V
2
97/132
17 742
6 900
-
-
-
-
Цените са в EUR в Германия по данни от Eurotax-SuperSchwacke

 
Suzuki Vitara (EL/ET/TA)
АЛТЕРНАТИВИТЕ
Suzuki VItara
Работен обем
1 589-1 998 куб. см
Мощност
71-136 к. с.
Максимална скорост
142-160 км/ч
Ускорение до 100 км/ч
19.8-12.5 сек.
Daihatsu Feroza
Работен обем
1 589 куб. см
Мощност
95 к. с.
Максимална скорост
135 км/ч
Ускорение до 100 км/ч
n/a
Toyota RAV4
Работен обем
1 998 куб. см
Мощност
128 к. с.
Максимална скорост
170 км/ч
Ускорение до 100 км/ч
10.4-10.1 сек.
Volkswagen Golf Country
Работен обем
1 781 куб. см
Мощност
98 к. с.
Максимална скорост
180 км/ч
Ускорение до 100 км/ч
11.3 сек.

Димитър Димитров
avtomitak@avto.bg